Рахда Гамал – една жена изгубена в приказка
Винаги сме били благодарни, когато наши приятели ни изпратят текстове. Така например, Таня Ал-Рашахи ни прати един интересен материал за млада поетеса от Йемен, Рахда Гамал. Публикуваме всичко, което ни е изпратено с уговорката, че ще текстът има продължение.
„Lost in a fairy tale” –poems by Raghda Gamal
Биография:
Рахда Гамал е родена на 30 ноември 1985г. в гр. Таиз, Йемен. Завършва основно и средно образование в гр. Таиз, след което Университет Сана – Педагогически факултет, катедра по английски език. Има следдипломна квалификация по журналистика (2010г.), бакалавърска степен по английски език (2008г.) и диплома по английски език (2006г.). Една от четиримата студенти, на които е отказано да бъдат включени в магистърска програма по информационни медии 2010-2011г по необясними причини.
Въпреки младостта си, тя има сериозен опит в журналистиката. Работила е в:
1. Yemen Observer, като редактор журналист отдел „Култура” – ноември 2008г – януари 2010г
2. Yemen Today , като редаkтор на страница „Становища” – от май 2009 – май 2010
3. Fonon Supplement , „Al Gomhuryah” вестник – от януари 2010 – май 2010
4. В-к “Yemen”, като редактор „Култура” –януари 2010 – октомври 2010
5. Журналист на свободна практика – октомври 2010 – февруари 2011
6. В-к „Al Gomhuryah” , редактор на страница „Кино” – февруари 2011 – април 2011
7. Responsive Governance Program RGP – Yemen, медия служител, от март 2011 – до сега.
За Рахда Гамал научих съвсем случайно от моя словенска приятелка, журналистът на свободна практика Ирена Кнетхл в Йемен. В началото на февруари, когато в арабските държави кипяха бурни митинги, тя ми препоръча една литературна страничка във Фейсбук като вид разтоварване от напрежението през деня, като искрено ми призна, че вижда моите спонтанни вълнения на стената ми за Тунис и Египет . Рахда пускаше по някое стихотворение на английски и искаше да чуе мнението ни дали ни харесва. Повечето участници в групата бяха нейни колеги журналисти, състуденти, познати. Никой не подозираше, че ще издава стихосбирка с това заглавие. Беше много скромна, когато повечето я насърчаваха за прекрасните стихове.
В началото на април имаше пряко телевизионно предаване от площад „Промяна” – Сана, където са митингите на младежката революция в Йемен.
Програмата си вървеше, а аз се занимавах с моя работа. Имаше вечер на културата в четвъртък – това беше първият четвъртък на април. Почти всички четвъртъци особенно в гр. Таиз се бяха превърнали в културни изяви на младежите от Йемен. Пееха се нови песни с революционни текстове, рецитираха се стихотворения, показваха се картини и скици на революционна тематика, имаше театри на импровизираната сцена. Хората изразяваха своята радост с бурни ръкопляскания седнали на земята и вперили поглед към малката издигната сцена, готови да погълнат всяка казана дума, като глътка кислород. Дори се създаде импровизирано телевизонно студио с кратки световни и вътрешни новини в знак на протест срещу държавния канал, който излъчваше по 24 часа новини от управляващата партия, като се водеха странни дискусии и всичко вървеше като че ли нямаше хиляди хора на улиците във всички градове.
Това много ме вълнуваше, защото за първи път от 9г. насам виждах колко много са амбицирани всички младежи, колко много таланти са били подтискани и най-вече колко много е губила държавата от такива ентусиасти запалени по културата, но без отворен чадър за изява и без капчица защита.
Спомних си и годините в България, когато това липсваше и на моя народ – свободно казаната дума, излезнала от душата, страхът – че ще бъдеш преследван, разочарованието – че няма да бъдеш разбран. Въпреки, че бях още в гимназията, усещах този страх в погледите на хората, събиращи се на литературни четения в родния ми град.
Когато съобщиха името на Рахда не ми направи кой знае какво впечатление, но погледнах към екрана. Не очаквах, че ще видя познатото лице на прекрасното момиче от литературната група, малко притеснена от огромната публика, но все пак усмихната. Очаквах стихотворение на арабски, но тя започна отново на английски. Докато слушах в захлас стихотворението, то свърши и дойде поредният нов участник. Ядосах се, че винаги това, което ми харесва минава толкова бързо. Точно това стихотворение не го беше споделила с нас.
Дни след това младата йеменска поетеса г-ца Гамал вече можеше да се похвали с издаването си на първата стихосбирка и церемонията по раздаване на автографи в двора на Промяната. Издание на английски – нещо, което се счита за уникална стъпка за поет в Йемен.
Едно от първите интервюта с нея направи нейна бивша колежка от Yemen Observer Афра Насър (това е блогърката от Йемен, чийто смел блог Ал Арабия показа скоро и, койтоРуслан Трад сподели с всички вас на стената си преди няколко дни).Това са част от въпросите и отговорите на интервюто:
25 годишната млада поетеса и журналистка представя обещаваща стъпка в областта на поезията в Йемен. Един от най-ранните признаци на талант тя получава в Университет Сана на конкурса „Писане на поезия” през 2008г.
По време на работата си като редактор на Културната страница тя пет пъти получава награди и поздравления от шест министри от правителството на Йемен като признание за нейната отлична работа в писмен вид и отчетност. В това интервю тя говори за последния си труд и бъдещите си планове.
Афра Насър (АН): Разкажете ни за Вашата книга „Изгубени в приказка”.
Рахда Гамал (РГ): Изгубени в приказка е колекция от стихотворения написани на английски. Тя съдържа 33 стихотворения в девет глави. Тя беше публикувана на 19 март в деня на йеменската журналистика.
АН: Защо на англйски, а не на арабски?
РГ: Възможността да се пише поезия е дар. За мен тази възможност дойде с английски език. Аз наистина не мога да пиша поезия на арабски. Мога да пиша стихове само на английски език. Не знам защо, но аз ярвам че имам този дар само, ако пиша на английски.
АН: От кога се прояви този Ваш интерес и от кога решихте да работите по стихосбирката?
РГ: Винаги, аз обичам четенето на поезия на арабски и английски език. Интересът по писане на поезия се появи, когато бях в колежа преди 6 години. Започнах да работя по книгата си миналата година и тя вече беше готова през октомври.
АН: Знанията ви по журналистика ли ви доведоха до писане на поезия?
РГ: Съществува тясна връзка между журналстиката и поезията. Започнах работа като журналист – културен редактор в „Поетичния кът” и това беше един от най-важните фактори за успеха на седмичната културна страница. Причината за позицията ми на културен редактор в Yemen Observer през 2008г, която ми беше дадена от главния редактор Заид Ал АЛая’а , беше моята поезия.
АН: Това, което Ви дава поезията?
РГ: Това е изкуството на чувствата и красотата.
АН: Защо Сте публикували някои стихотворения във Фейсбук преди да ги публикувате в книгата?
РГ: Исках да знам реакцията на читателите ми. Исках да знам дали моите стихове са достойни за публикуване. Аз афиширах някои от тях на станицата на Фейсбук и коментарите, които получих от моите читатели и приятели са много повече от това, което съм очакала. Всички те изразиха своето желание да четат моите стихове и ме насърчиха да продължа в тази насока.
АН: Колко време работихте около тази книга?
РГ: Отне ми година, за да я завърша.
АН: Какво те вдъхнови да напишеш тези стихове?
РГ: Моето вдъхновение идва от много различни ситуации. Бях вдъхновена от много истории, обхванати по време на работата си като журналист. Например, аз написах едно стихотворение за ранните детски бракове, че момичетата на Йемен страдат от това.
АН: Какво означава за Вас да публикувате книгата си по време на този деликатен момент в Йемен?
РГ: Това е славно време за Йемен. Това е време на промени, свобода и победа. За мен е чест да публикувам книгата си този момент. Тази книга е доказателсво, че младите хора в това число и жените на Йемен са добре образовани, култивирани и са готови да оставят гласове, които да бъдат чути в целия свят.
АН: Има ли някакви стихове посветени на нашата страна и какво е посланието в тях?
РГ: Да, има една глава озаглавена „За вкъщи …” и включва две стихотворения посветени на Йемен. И двете поеми са призив към младежта на Йемен да се гордее с нашата страна.
АН: Кои са Вашите примери за подражание сред поетите на Йемен и света, и защо?
РГ: Обичам стихотвоенията на великият поет на Йемен д-р Abdulazis Al-Maqaleh. Обичам също да чета американската поетеса Емил Дикинсън.
АН: Това, което е прекрасно за поезията?
РГ: Най-хубавото е, че всеки я възприема по различен начин. Всеки един, когато чете, разбира стиховете в съответствие с неговите лични преживявания и вкусове.
АН: Какво следва сега за Вас? Мислили ли сте за написване на роман?
РГ: Днес мисля най-много за образованито си, като искам магистърска степен за обучението си в областта на журналистиката. За в бъдеще може би ще напиша сборник разкази или дори роман.
АН: Какви са трудностите, които изпитахте при издаване на стихосбирката?
РГ: Нямам такива. Както пиша в увода на книгата си – благодарна съм, че имам страхотни приятели, които ми помогнаха много с всичко, за да публикуват тази важна книга за мен. Това започна с по-малкия ми брат Мажди (на 15г.) , който е графичен дизайнер на стихосбирката. Приятелите ми : редакторите Рос Уест и Джесика Кростофър, невероятната дизайнерка Хани Ал Нашери и две прекрасни дами, фотографката Бушра Ал Фусайл и младият модел Стела Халлак. Всички те ми помогнаха, работата с тях беше невероятно преживяване.
АН: Кой ви подкрепи най-много в работата на тази стихосбирка?
РГ: Моите приятели и моят годеник.
АН: Това, което можете да споделите на други младежи, които имат същата амбиция да публикуват и все още се колебаят и се чувстват разочаровани от проблемите, които могат да срещнат?
РГ: Те трябва да вярват в своята дарба и да следват мечтите си, без значение какви. И ако някой от тях се нуждае от помощ винаги са добре дошли при мен като журналист и културен редактор, да не се колебаят.
***
На 2 май 2011г. словенската журналистка Ирена Кнетхл – журналист на свободна практика в Сана, също направи интервю с младата поетеса, г-ца Радха Гамал.
Благодарна съм, че Гамал се съгласи да даде интервю и за българския младежки Форум за арабска култура. В моментът, в който бъде премахната заповедта за изпращане и получаване на пощенски пратки за и извън Йемен, наложена на 21 март с взетото решение за извънредно положение в страната, обещавам да изпратя на младежкия форум личното послание с автограф на стихосбирката „ Изгубени в приказка”. А до тогава с нейно разрешение ще ви споделя част от нейните стихове.
Това е част от интервюто с Ирена Кнетхл:
(със специалното разрешение за превод на български от Irena Knethl):
Светът постоянно се променя във времето и пространството, от ден на ден, от едно място на друго. И хората не са изключение в тази трансформация. Да започнем с това, нашият собствен живот като лица упражняващи се по адаптиране.
Човешките същества са предприемчиви агенти на промяната, превръщането на тяхната среда се трансформира в този процес, като по този начин всяко предизвикателство е просто чувство за фиксирана неизменна човешка природа.
И все пак човешкото състояние упорито остава като нещо трайно. Кога във времето и разстоянието ние признаваме на другите, или другите на нас ни признават? Има ли нещо, което улавя едновременно нещата в поток? Нещата, които не се променят?
Разбира се има – и това е поезията. Нашите езици са различни и начините, които ние поставяме думи, фрази и изречения могат да варират, тъй като образуват форми и разстояния от нашите стихове.
Поезията чрез различни форми и ритми ни обръща обратно към диалог за промяна и постоянство в самия живот.
Въпрос: Бихте ли искали да ни кажете нещо за себе си?
Рахда: Аз съм млада жена от Йемен и обичам страната си повече от всичко друго. Аз съм достатъчно смела да публикувам стихосбирката си на език различен от майчиния ми език. Обичам да чета, особенно романи. Всеки роман би могъл да бъде мой фаворит. Що се отнася до музиката, като цяло обичам поп и кънтри, а мой фаворит е „Лебедово езеро” на Чайковски.
Няма място, което да не обичам от Йемен, но най-любимото ми е старата част на столицата Сана. Ето за това, аз настоявах да покажа на корицата на първата ми стихосбирка тази красота.
Въпрос: Разкажете ни за колекцията от стихове в „Изгубени в приказка”.
Рахда: Стиховете, които са вътре се въртят главно за взаимотношения, приятелство, семейство, дом, страст, разочарование, мъка и вътрешни мисли за всички арабски жени.
Въпрос: Красотата на поезията ни напомня за художествени височини, които хората могат да достигнат. Защо заглавието е „Изгубени в приказка”, какво е вдъхновението?
Рахда: Обикновенно всяко момиче докато расте слуша романтични приказки. Но след като тя порасне, се изправя пред реалността, която не прилича на тези истории, особенно обществото в Йемен. В резултат на това – жените в Йемен от време на време се изгубват в сънищата си по време на пътуването си в живота през традиициите и другите фактори.Читателите ще открият, че книгата ми започва с уводно стихотворение за едно момиче скитащо по света, и от глава в глава продължава нейното пътуване през живота.
Въпрос: Вие създадохте страница във Фейсбук като искахте да получите подкрепа от Йемен и отговаряхте на всяко едно съобщение, и след това?
Рахда: Честно казано, аз не очаквах толкова много коментари. Почти всеки уеб сайт и вестници в Йемен пишат за моята стихосбирка. В допълнение получавам много е-майли от чуждестранни журналисти и изследователи, които ме питат за книгата.
(((Тук е мястото да ви споделя, че бях абсолютно искренна с Рахда Гамал, че не съм нито журналист, нито издател от България. Признах си, че искам да споделя всичко това с Форум за арабска култура в България и всички почитатели на чужда поезия в моята държава, което страшно много я очарова. Също така си признах, че съвременната култура в Йемен не е толкова позната в България и й предложих взаимно да си помогнем за това като имах предвид, че България не се познава много в Йемен от към поезия и съвременна култура.)))
Въпрос: Дайте ни поглед към обстановката, в която пишете?
Рахда: Искате ли да ви призная една тайна – аз написах повечето мои стихове по време на скучни лекции в университета. Сядам зад гърба на човекът пред мен, отварям лаптопа и пиша.
Въпрос: Чрез езика, ние изразяваме нашите лични убеждения, ценности и опит, като плурализма на този поток прави човешката идентичност. Той заявява-понякога просто, понякога с дълбока сложност – нашите страхове, надежди, копнежи и предчувствия … които са представени пред жената в Йемен?
Рахда: Жената в Йемен е като всяка друга жена в днешния свят с изключение на лицевата преграда. Основните предизвикателства пред йеменските жени са правилата в семейството, които пречат да отиде отвъд това, което е наречено от голямото семейство „отворено положение”.
Въпрос: В най-високите си форми, поезията е в състояние да изрази „истина” , която улавя същността на нашата обща човечност. Кои са тези, и това, което ни раздалечава?
Рахда: Поезията отразява човешките чувства и това е, което – човечеството е всичко! Това са нашите чувства, които могат да ни събират или раздалечават.
Въпрос: Показателното сортиране, което сте генерирали – това не е предмет само на тези стихове. Спешно искате да промените мъжете и нещата към по-добро. Какво може да се направи, какво предлагате ….
Рахда: Ако искаме промяна, ние трябва да бъдем честни със себе си и да бъдем по-отворени към пропуските и предизвикателствата, пред които сме изправени. В моята книга опитвам първата стъпка – да бъда честна, да говоря силно и да дам на обществеността моите вътрешни мисли.
Въпрос: Бихте ли искали да видите своята колекция като младежка култура, като агент на промяната в Йемен?
Рахда: Разбира се, аз съм един от тези младежи, които призовават за промяна! Ето за това церемонията по автографите ми за книгата ги направих именно на площад „Промяна” в Сана.
Въпрос: какви други послания се крият в стиховете?
Рахда: Ами, аз ще оставя на читателите си да разберат това.
Въпрос: Има стихотворения посветени на Йемен и вашия дом. Йемен тази пролет е в процес на време за промяна. Как изпитваш тези неща, какво си пожелаваш за Йемен?
Рахда: Не можете да си представите колко съм горда от това, което се случва в любимият ми Йемен. Пролетта е славно време за Йемен, защото пролетта е време за промяна и свобода. Чест е за мен, че съм един от младежите, които най-накрая се изправиха и казаха „НЕ“ срещу несправедливостта.
Въпрос: Заключителни мисли, съобщения, покани , които желаете да споделите?
Рахда: Искам да изпратя моите най-добри пожелания до моя брат Мажди, той навърши 15г. в края на април. Мажди е този, който направи целият графичен дизайн на книгата. Той добави няколко красиви аромата към снимките и за събирането им като цяло.
Разказ и превод: Таня Ал-Рашахи
Следва….
ليست هناك تعليقات:
إرسال تعليق